Ветрец подухва в Париж и разнася пожълтели листенца над българското посолство . Тържествено е отворена портата на представителтвото на Републиката. Прекалено тържествено... Защото тържеството като че ли липсва. На малки групички прииждат гласоподавателите. Пристигат като най-обикновени минувачи, излезли на следобедна разходка в построеният от Осман седми арондисмент. След това неочаквано се отцепват за да влязат в хубавата българска сграда. А френските минувачи се заглеждат след тях, и се чудят какво става. Може би има изложба или частен прием? “Едва ли, прекалено малко са посетителите” – това е вероятно мисълта която кара достолепните възрастни хора, наследници на истински революционери, благородници или просто куртизанки, да отправят глава към залязващото есенно слънце и да продължат разходката си. И те ще си имат избори. Но това е чак след година. Две секции. По азбучен ред: от А до Й, от К до Я. Всичко протича без никакви особени инциденти. Записва се името и адреса в България (ако не го знаете, проверете в личната си карта). Докато се преписват всички данни от паспорта, отидете да зачеркнете един от квадратите зад перденцето. После следва подпис, сгъване на прозрачната бюлетина (почитателите на секретния вот: сгънете няколко пъти), и пускане в също така прозрачната урна. Паспорта приберете и – приятен ден.
Бюлетините затворени в урната, листата се полюшват във въздуха... Слънцето постепенно се скрива... Нищо и никакъв избирателен ден. Добре, че дойдох с колело, та не ми сложиха глоба за неправилно паркиране пред Република България.
1 коментар:
Mmmda, izbornite praktiki v sekciite zad granica yavno sa znamenatelno razlichni - v Ottawa te pitat za adresa ti v Canada, za bulgarskiya- veche otdavna sa se otkazali da vodyat smetka, a i horata nadali si go i spomnyat - s poveche ot 10 godishen opit kato emigranti..
Dobre che ne se osmeli da doidesh s kolelo nasam... parviyat snyag si pokaza mucunata i hich i ne se smuti, che Ataka vzema okolo 20% ot glasovete..
Ponezhe..
Kakvo drugo mu ostava na srednostatisticheskiya bulgarin, osven da pusne buletinata si vse edno pali svesht v carkva, vednuzh na 4 godini. Gordi, che sme ateisti ot klasa, sme zabravili, che institucii kato carkovnata imat i dalboka socialna rolya, koyato nashiyat (nashite) Sinod (i) otdavna sa zagurbili v minaloto. Nyamaiki nikakva druga socialna alternativa, osven darzhavnata, bulgarinut se luta v izbora si poveche ot vsichki ostanali taka narecheni "novoevropeici".
No zashto li zabrayvame, che dazhe v Romania pravoslavnata carkva e dosta silna i privlicha mnogo , vklyuchitelno i mladi hora.
V Bulgaria lozungi ot sorta na Za 800 dni shte opravya Bulgaria, Shte vi spasya, i tn procaftyavat ot 1989 nasam. V ochakvane na "Spasenieto Otvan", bulgarinut e oburkan kade da tarsi nadezhdata si v badeshteto, v zhivota kato cyalo, vyarata - v sebe si, v obshtestvoto, v Neshtoto, v Otvadnoto, ili kakvoto e tam. Ottam - i predizbornite cirkove i iznenadi vseki put v BG. Ot 17 godini nasam nie glasuvame po emocii, i sme poveche ot razocharovani ot "neumenieto" na upravlyavashtite. A v tova vreme, novoevangelistki carkvi, vsyakakvi sekti, myusyulmanski formacii i dori novokatolicheski ordeni si zavoyuvat myasto vav vsekidnevnoto bitie na bulgarina.
No kato cyalo - "spasenieto" se tarsi ili v byuletinite, ili v mnozhestvoto sueverni vyarvaniya i praktiki, koito v BG pridobivat (i sa pridobili vav vremeto) izklyuchitelna populyarnost.
Amin, i blazheni sa reshilite da pusnat byuletini!
Публикуване на коментар