Седя и мисля, седя и мисля... Днес цял ден е така. Добре поне, че прекарах половината ден във влака. Да мисля затова, как хората не мислят, всъщност, за много неща. Дай им добро място във влака, по-евтин билет, или евтино кафенце във вагон-ресторанта, и това им стига. Защо трябва да мислят за някакви си избори.. Истинските избори се състоят в много по- дребни неща. Двойно или единично кафе? Бира или кола? Вестник или списание? Ами утре, утре...: в колко часа да стана? Кафе или чай...?
Политиката трябва, за да стигне до народа, да извира от същия извор като нещата, които интересуват народа. Малко са значителните "-изми" които биха заинтересували истинския избирател, този идеал-тип, който сме всички ние.
...е, добре де, помислих днес... дали е достатъчно? Утре: впечатления от гласуването в българското посолство в Париж!
Политиката трябва, за да стигне до народа, да извира от същия извор като нещата, които интересуват народа. Малко са значителните "-изми" които биха заинтересували истинския избирател, този идеал-тип, който сме всички ние.
...е, добре де, помислих днес... дали е достатъчно? Утре: впечатления от гласуването в българското посолство в Париж!
2 коментара:
Тук дойде моментът да направя първия си постинг. Просто теми свързани с мислене ми се набиват в очите, тъй като отдавна ми е направило впечатление че хората не си задават въпроси. В случая пренебрегвам връзката с политиката и по-специално изборите, защото те според мен са следствие на факта че никой не мисли. "Кафе или чай"....... Забелязва се навсякъде. А президентските избори вълци ги яли :)
Но ако никой не мисли, тогава ние какво сме...?
Публикуване на коментар