Борат не ме подразни, просто излязох от залата с добре познатото на психоаналитиците чуство на фрустрация: карат те да се надяваш на много, не получавш нищо. Махленските шегички ми бяха забавни, но донякъде. Жалко: в този жанр – на нарочната простотия – има хляб, ако се изпипа добре. Провокацията може да бъде медиум, а може би дори и изкуство (сещам се за Серж Генсбур горейки банкнота от 500 франка по националната френска телевизия...), но Борат като че ли не е доизработен в това отношение. Мисля си, че все пак можеше да ни се спестят разни прекалено вулгарни сцени, които не допринасят нищо.
"Всяка идея е преувеличение. Да мислиш, означава да преувеличаваш". - Чоран, Тетрадки 1957-1972
30 ноември 2006
Фрустритащият Борат
14 ноември 2006
Разединени към Европа
Интересът към Европейския съюз е явление, което ме кара да се чуствам спокоен за бъдещето на тази институция.
Интересно е, как всеки очаква нещо от “Европа”. Под “всеки” разбирам не само всяка страна членка, но и всеки европейски гражданин. Много често частните мнения показват, че европейският Съюз може и да стане политическо пространство, а не само търговски съюз.
Европа няма да се създаде отведнъж, нито само с един единствен план. Тя ще бъде изградена само с помощта на конкретни стъпки, създаващи преди всичко една действителна солидарност.
Европейско гражданско общество: различни мнения, общо значение
Дебатът, който се ражда чрез противопоставянето на различни мнения и аргументации, също може да е основа на тази де факто солидарност, за която говори Шуман. Свободният дебат е признак за съществуващо гражданско общество. Днес забелязваме, че дебатът вече не е затворен в рамките на националните граници, а се развива в цяла Европа, чрез вестници, списания и разни други индивидуални форми на електронна комуникация. Ето! Това е Европа!
Политическата Европа може да се роди от гражданското общество, от европейското публично пространство, което произтича, както казва Хабермас, от един конкретен, европейски опит “който създава съзнанието за съвместно изстрадана и съвместно оформена политическа съдба”. Това гражданско общество вече съществува, защото всеки има не само мнение за Европа, но и мнение за мнението на другите европейци за Европа.
(Англичаните, например, са убедени, че всички французи мислят единно и проевропейски. Каквото и да говорите, англичание винаги ще обобщават мненията на французите за Европа. Обратното също е вярно.)
Не в националните характеристики, ако те изобщо съществуват, се крие бъдещето на политическата Европа, ами в простичкия факт, че мненията съществуват... Идеалното съгласие между всички не е родило досега нищо значително. Дебатът, дискусията, размяната на противоречиви мнения и нуждата от убеждаване – ето откъде извират демократичните политически системи. Вече имаме базата. Сега трябва само да осъзнаем, че имаме обща история.
Дори историческите битки между европейските държави и народи са обща история. Затова нека се радваме, че не всички сме едномислещи по отношение на Европа.
(виж Ю. Хабермас, Der gespaleten Westen, Suhrkamp, 2004 – фрагменти в списание Факел, бр. 1 / 2005: Новата европейска идентичност)
08 ноември 2006
Европа и българската самоличност
После отново се появи и явно обединяващият дебат за Европа. (1) За този Европейски Съюз, който като че ли ще излекува всички българи от характеропатиите им. Дали е така? Поне едно ми се струва ясно: веднъж в Европа, и основата на характеропатиите ще е различна. Ще знаем, че сме европейци. Официално. Ще знаем, че може да сме индианци, но сме като индианците на Лас Казас: хора.
България и Камелот
(1)Ако не друг, то поне Хабермас би останал доволен от този факт: комуникативното действие пуснато в обръщение. Дали не би могъл философът да вземе България като пример за теорията си (Theorie des kommunikativen Handelns)? Едва ли: в България липсва конституционен патриотизъм.
05 ноември 2006
Блог, средство за (дез)информация
Трудно, ше кажат други, блоговете не може да са друго освен средство за прокарване на лични идеи, които могат само да ни осведомят за социалната температура, без да определят цялостна диагноза.
(Все пак да кажем, че от 17-те грешни въвведения на немския вестник във Уикипедия, 12 са открити доста бързо (за между 2 минути до 3 дена). Петте останали са прекалено технически за да образуват истниска дезинформация...)
Разбира се, говоря за екстремната ситуация, в която би ни се наложило да разчитаме само на блоговете като източник на информация.
Но ето, че докато пишех, спря тока. И в блока, и в блога. И ми се наложи да си чета книжка на свещ. Прехвърлих и хартиеното издание на днешния вестник. Значи може би има още хляб в традиционните медии.
А може би има и още хляб в свещите, тъй като частната ватиканска телевизия Телепаче напусна вчера Ватикана.
01 ноември 2006
България в чужбина
Вторият тур на президентските избори съвсем не беше интересен. Всичко, което можеше и трябваше да бъде казано относно това издание на изборите бе написано и изречено преди това. Сега всички забравиха затова. (Политическата ситуация бе изрисувана чудесно от Юлиан Попов във вестник “Дневник”).
Мнения на “западняци”
Мненията за “западняци”
а) тъпи,
б скучни,
в) не могат са се сравняват с българите които нито са тъпи, нито са скучни и знаят как да се забавляват защото... не са тъпи и скучни като тъпите безинтересни франсета.
А сега, да действаме. Всичко гореспоменато може да се върши и с Първанов президент. Нека не започваме отново да си търсим виновници за всичко.