Слава Богу, че докато му беше време научих чужди езици. Защото ако не бях, сега нищо нямаше да разбирам от българския.
Постоянно телевизия, радио и вестници ни заливат с някакви странни, забулени думи (пардон, завоалирани) които, понеже са чуждици, звучат добре. Ами да, може ли да се сравни един прост план за действие с предлаганите напосоки „екшън планове”? Веднага пред очите на читателя се появяват сценки от пъстри холивудски филми. Брей, значи, виж какви средства прилагаме за да се борим!
Прилагаме ли? Не разбираме. Дайте по скоро да имплементираме! Прилагат глупаците, които още говорят само собствения си език. Разбира се, този въпрос, с илетризма и аналфабетизма на тези, които говорят само български, може да се обсъди. Но пък, от друга страна, кой в наши дни обсъжда? Ако искаш да си готин, пардон, куул, трябва да си способен да дискутираш.
И така постепенно, без да се усетим, изчезва българският език. Едно време сме си присвоявали чужди думи за предмети, за които думи действително (пардон, реално) не са съществували: френските любители на вино са ни подарили своята dame Jeanne (дамаджана), германските автомобилисти са ни услужили със Schiebedach (шибедах). Разбира се, борили сме се да побългарим някои думи: Auspuff става ауспух, séchoir става сушуар. За полюлея да не говорим…
Днес явно тази склонност е изчезнала. Тенденцията се е минимизирала, така да се каже. Днес с радост приемаме интродукцията на комплексни думи. Тези, които нямат какво да кажат, с удоволствие изпълват страниците с комплексни, уж интертекстуални и експресивни идиоми. А пък някои се радват, че могат да комуникират, чрез текстов, визуален или аудитивен медуим с авторите на анализи, проекти и екшън планове. Това като че ли прави по-семпло комуникирането. Пък и е позитивно от гледна точка на пиар-релациите.
И все пак някои неща не се подават на тази тенденция. Псувните си остават на чист български. Може би е нужно по-минимално ниво на компетентност от страна на субектите, които се превръщат в обекти на все така простите псувни…