Слава Богу, че докато му беше време научих чужди езици. Защото ако не бях, сега нищо нямаше да разбирам от българския.
Постоянно телевизия, радио и вестници ни заливат с някакви странни, забулени думи (пардон, завоалирани) които, понеже са чуждици, звучат добре. Ами да, може ли да се сравни един прост план за действие с предлаганите напосоки „екшън планове”? Веднага пред очите на читателя се появяват сценки от пъстри холивудски филми. Брей, значи, виж какви средства прилагаме за да се борим!
Прилагаме ли? Не разбираме. Дайте по скоро да имплементираме! Прилагат глупаците, които още говорят само собствения си език. Разбира се, този въпрос, с илетризма и аналфабетизма на тези, които говорят само български, може да се обсъди. Но пък, от друга страна, кой в наши дни обсъжда? Ако искаш да си готин, пардон, куул, трябва да си способен да дискутираш.
И така постепенно, без да се усетим, изчезва българският език. Едно време сме си присвоявали чужди думи за предмети, за които думи действително (пардон, реално) не са съществували: френските любители на вино са ни подарили своята dame Jeanne (дамаджана), германските автомобилисти са ни услужили със Schiebedach (шибедах). Разбира се, борили сме се да побългарим някои думи: Auspuff става ауспух, séchoir става сушуар. За полюлея да не говорим…
Днес явно тази склонност е изчезнала. Тенденцията се е минимизирала, така да се каже. Днес с радост приемаме интродукцията на комплексни думи. Тези, които нямат какво да кажат, с удоволствие изпълват страниците с комплексни, уж интертекстуални и експресивни идиоми. А пък някои се радват, че могат да комуникират, чрез текстов, визуален или аудитивен медуим с авторите на анализи, проекти и екшън планове. Това като че ли прави по-семпло комуникирането. Пък и е позитивно от гледна точка на пиар-релациите.
И все пак някои неща не се подават на тази тенденция. Псувните си остават на чист български. Може би е нужно по-минимално ниво на компетентност от страна на субектите, които се превръщат в обекти на все така простите псувни…
3 коментара:
Кратка бележка към автора:
за псувните (пардон кърсинга) братле - не си прав :-).
Не знам дали скоро си минавал покрай някое училиШТе, за да чуеш как цъфнали и вързали младежи (пардон тийни-та) говорят (пардон чатят) на т.нар. нов български език и от време на време се изпускат лафчета като фак или шит (пардон шЕт).
Соу лонг!
За съжаление си прав. Но дали пък езиците не вървят към някакъв световен езиков универсализъм. Ако добре си спомням, в далечните пра-библейски времена всички хора са говорили на един език... ;)
Поздрави!
Добре казано... Само че, за съжаление, или не, спасяването на българския език е възможна кауза, само ако допуснем, че българите харесват езика си. Ама наистина, а не според идеологията и реториката от учебниците че ние сме българи и сме най-яките пичове на света - подкрепена най-вече в учебниците по история, т.е. със стари лаври, а не с присъствието ни в новините по световните телевизии.
Нормално е младежите да псуват на английски, потопени в чуждоезикова среда от музика, филми, предмети в училище. Младите французи също псуват с four-letter words, макар много от тях да не говорят английски. Удобно, така всеки може да те разбере. Само че имат квота за френско кино по телевизията (изпълнима, тъй като има доста свестни френски филми).
С множеството чуждици неволно изразяваме комплекса си за национална малоценност, но и това, че *иновациите* се случват в англоезичния свят, а ние сме в периферията. Както и французите, макари в по-малка степен...Затова в захлас прихващаме, барабар с новите изобретения, и вървящия с тях новговор. Време за превод няма, по-лесно е да се логнем и да чатим на полуанглийски. Като отидат в Берлин, почват отново да псуват, пеят и сънуват на български, защото различието става ценно в многокултурна (не задължително Много Културна) среда...
Публикуване на коментар