Скучна, тъпа държава? В никакъв случай!

„Скучна, тъпа държава!” – ето какво съобщава Омерга за България.

Ние с нея – с Омерга – си се знаем много добре. Знаем се и с България много добре. И ако трябва да съм съвсем искрен, няма почти нищо, с което да не съм съгласен в статията й.

Но все пак, не съм съгласен, че държавата ни е скучна и тъпа. Напротив, това е точно страната на чудесата. А такава страна не може да бъде тъпа, камо ли скучна.

Да вземем закона за „задръстеността”, както го кръсти нашият дякон-блогър, който сам ще се познае. Това е закон-самоцел. В правото такъв вид закон не може да има: той не е нито органичен, нито какъвто и да е било. Той създава собствена юридическа категория. Категория „безсмислен и ненужен”. Или, за да цитирам още някой, който вече трябва да се познае, това е категория „политически саботаж”. Този закон противоречи на европейското право. Та може ли френски граждани в Брега на слоновата кост да могат да гласуват за европейски депутати, та българите в Турция да не могат? Личните мнения, концепции и други оставяме настрана. Това, което ме интересува е, че въпросното законодателство е много необичайно, да не кажа забавно. Кой знае, може би Комисията ще почне да ни бие по главите за този закон. За съда в Страсбург да не говорим. Предполагам само, че по силата на чл. 3 на първия допълнителен протокол към конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (1) парламентът ще донесе на България много неприятности. И много ще са облагите за адвокатите в тази област. Е, това ако е скучно, аз съм трамвай!

Продължаваме. Омерга твърди, че няма думи относно концерта „Не сте сами”. Вярно, че говори за самия концерт. Аз обаче искам да помислим малко за самото начинание, за лентичките на свободата. Докато тайните служби на страни „приятелки” се бъркат в джоба за да освободят „медиците” от либийското им нещастие, ние уверяваме въпросните „медици” с лентички, че не са сами. Аз много-много по лентички не си падам, но намирам за интересна цялата инициатива, защото лентичките като че ли не са предназначени само за медицинските ни сестри. На тях пише „не сте сами”. Еми да ме прощавате, ама отивам да си купя кашкавал и продавачката ми съобщава, че цената му се е вдигнала на десет лева, а пък лентичката на ревера й ми съобщава най-учтиво, че не съм сам! Е, това ако е скучно!

Така, продължаваме за таксиметровите шофьори. Предлагам да напечатаме жълти лентички на които да пише „не сте сами” и за тях, защото те явно доста се притесняват от самотата си. Без значение е това, че демонстрират. Аз го намирам даже за израз на директна демокрация. Една таксиджийка ми разправяше оня ден колко гордо е застанала пред парламента и е тръгнала да мачка един от депутатите с колата си, „в знак на протест”, защото този мерзавец се е осмелил да ходи в народното събрание, при положение, че трябва да се грижи за интересите на гилдията. Тази случка съвсем не е безобидна, пък и е много интересна: институциите ни „не джарат”, както се изрази госпожата-шофьор. Без значение какво е мнението по въпроса с такситата, мисля, че и това никак не е скучно.

Нашата държава не е скучна. Не е и тъпа. Ето, онзи ден фотографът Бай Ваньо от Хисар (произнася се Хисър, с ударение на „и”-то) ми обясняваше, че Левски е английски шпионин, чиято задача е била да постави основите на Третия Райх. След това ми заяви съвсем сериозно, че Дънов никога не е съществувал. И този малък урок по субективна история изведнъж обезглави класацията за „Великите Българи”.

Много се извинявам, мила Омерга, но страната ни не е скучна. Всеки ден може да се научи нещо тук. Всеки час може да те изненада с нещо.

А това, че всичко, което става около нас е предизвикателство за здравия разум потвърждава тезата ми, според която България не може да е тъпа.

---

(1) Член 3 : Право на свободни избори

Βисокодоговарящите страни се задължават да провеждат свободни избори през разумни периоди с тайно гласуване и при условия, осигуряващи свободното изразяване на мнението на народа при избиране на законодателното тяло.