Памет, омраза, напредък... Много противоположни понятия, които обаче могат да съществуват заедно. Стига да се разсъждава на различни нива...
Може ли да се каже, че Пръванов е лош президент, защото е комунист, бивш сатрап и възпитан в омраза към нас, към Европа? Може ли да се смесват демократични институции и исторически истини?
Вярно, че демокрацията е история. Най-големият принос на човешката история. Но това е абстрактно съждение. Когато се стигне до начина на функциониране на този режим, когато се стигне до държавен апарат, тогава историята трябва да остане в сянка. Без да се отрича човешкия фактор, трябва да се постигне една чиста механичност в действието на държавния апарат.
Нека да поясня това мнение, което оставено в брутна форма може да породи многобройни полемики. Всичко е история: следователно и институциите в една държава трябва да са история, т.е. да са резултат на историческото развитие. Те трябва да съдържат в себе си това, от което тяхната държава е страдала най-много. Ако се постигне този исторически функционализъм, тогава институциите могат да действат сами. Което не означава, разбира се, че трябва да бъдат оставени на пълна механична инерция, защото точно тази физическа сила води до псевдо-конституционния Führerprinzip. Трябва да има и предпазни клапи, като Конституционен съд или права на човека (било то на конвенционална основа).
Едни чисти демократични институции, в които има смисъл да се повярва, които трябва да се уважават: може би в това се крие зрелостта на демокрацията. Но това не може да се постигне чрез забравяне на миналото: паметта е един от ключовете на демокрацията. И този ключ е в ръцете на гражданите – на гражданското общество.
Няма коментари:
Публикуване на коментар