Нека се вслушаме: страшно много чужди думи навлизат в българския. Разбира се, има думи, без които не може. Всеки ще се съгласи: понякога съществуващите думи не могат да опишат достатъчно добре действителността. Понякога действителността има нещо за доописване, а думите, употребявани от всички са немощни. Но модата е по-различна: много хора смятат, че съществуващите думи не могат да опишат действителността, защото всички ги знаят. Колкото по-сложна е думата, която използваш, толкова по-сложно и умно мисленето. Няма значение, че малко хора ще те разберат.
Ето така се получава и разминаването в един вид политическо общуване, в което е по-важно как изглеждаш (сресан и сложен в речта си) отколкото какво казваш. Хората, които не говорят чужди езици започват да те оценяват спрямо сложността на думите ти, защото това е наложено от говорещите общественици. По този начин общуването става съвсем едностранно: от една страна се говори, а от другата само се слуша, но не се разбира. Съответно целият разговор остава на повърхностното равнище на образа, без никога да се стигне до смисъла.
От тук нататък би следвало всеки, който иска да се издигне по някакъв начин в обществото да изкара обучение по този нов чужд език. Това вече се превърна в условие за намиране на работа или за каквато и да е била обществена изява, както едно време се искаше да говориш езици, да владееш компютърни програми или дори да имаш шофьорска книжка. Наистина мисля, при положение, че този вид повърхностно общуване вече е станал закон, че поне обществениците трябва да се запознаят поне с българските думи преди да използват, често по тавтологичен начин, чуждия им заместител.
Малко са, като че ли, тези, които обръщат внимание, но все по-често речта на политиците, социолозите, политолозите или икономистите почва да губи смисъл заради ползването напосоки на чужди думи. Как може да се легализира нещо като абсолютно законно? Как може не само да имаш чувство, но и да имаш сантимент? Нещата съвсем се объркват когато почне да се говори за реални факти, за фундаменталния базис на основата или за различните нива на равнищата.
Може би не съм прав, може би аз самият не разбирам какво точно се казва. Езикът се променя – и слава Богу!, защото той е образът на обществото. Понякога просто нещата, които чувам ми се струват излишни в най-добрия случай, абсурдни – в най-лошия. Какво означава да стартираш посока? Какво означава да поддържаш силна връзка с нивата, които комуникират с хора? Не разбирам. Поне да се използваха правилно чуждиците… Язък.
Това, което трябва да се разбере е, че не е толкова трудно да се използват купища чужди думи, това не прави говорещия по-умен. Чуждиците са проста работа, а този който ги използва погрешно май е … още по-прост.
Комплицираният дискурс не е демонстрация на церебрални умения чиято база е възможността да се адаптираш към факторите интегрирани в професионалните характеристики. Ако искаш да се реализираш може би използването на термини произлизащи от интеграцията на атрактивни чуждоезични реалности в националния и автохтонен език не е най-релевантно. Не е ли по-позитивно просто да бъдеш креативен, без да си амбициран от интеграцията на възможно най-голям брой чужди думи в езика си? Не може ли да бъдеш перфектно разбран като използваш и дискурсът, с който си закърмен? Не е ли възможно да генерираш дебат и без да търсиш на всяка цена да заместиш родната дума?
Да не говорим, че има и риск баба Гена от Бистрица нищо да не разбере от хипер-релевантния ти спийч и да си каже: „Абе, майната му на тоя, нема па да гласувам за него”.
4 коментара:
Алеко, надявам се, че все още имаш телефона ми. Прати един смс с координати (примерно мо'ифон). Ще бъда в София между 15ти и 18ти и бих се радвал да се видим.
Поздрави!
В.Ставрев
Да, много е важно как се общува с избирателите, въобще с хората... Нашите политици не владеят това изкуство, нито пък това е качество, на което някой държи в България. За чистотата на езика... не желая и да споменавам - ниско ниво, особено при журналистите...Жалко.
...а от друга страна хората в България нямат мисленето, че от техните гласове зависи нещо. За тях политиката е мръсна работа, от която по-добре да стоят настрана. Те никога не са си задавали въпроса кой трябва да се грижи за организацията на едно демократично общество, а ако случайно някой ги пита, те много ще се маят и накрая тържествуващо ще възкликнат: "Сталин ни трябва на нас!"
ИЗВЪНРЕДНО СЪОБЩЕНИЕ: Пример за дискриминация на едни блогове за сметка на други, и то по политически причини и Пишман-цензорът Еленко се мъчи да решава кое е интересно и кое не е интересно на българските читатели (С извинение пред тия, на които не им пука за нищо, най-малко пък за свободата на словото, и по тази причина са склонни да наричат подобно съобщение "спам".)
Публикуване на коментар