България в чужбина

Втория тур на изборите

Вторият тур на президентските избори съвсем не беше интересен. Всичко, което можеше и трябваше да бъде казано относно това издание на изборите бе написано и изречено преди това. Сега всички забравиха затова. (Политическата ситуация бе изрисувана чудесно от Юлиан Попов във вестник “Дневник”).

Мнения на “западняци”

А пък на “запад” като че ли нищо не се чу за нас. Интернет изданията на повечето големи френски, немски и италиански вестници почти нищо не казаха за нас. Този факт хем ме натъжава, защото говори за липсата на интерес към нашата млада демокрация, хем ме успокоява, защото – в края на краищата – какво има толкова да се говори за нас...

Така си мислех. Но неочаквано започнаха да ми се обаждат приятели французи, за да ме разпитват какво точно се е случило с изборите в България. Изненадах се от този внезапен интерес, и после разбрах, че четейки новините, моите приятели са попаднали на статия за любопитната забрана на алкохол в предизборния ден. Че това ли е най-интересното? Всяка правна система гледа да се бори с пороците на обществото си както може. (И все пак, алкохолизмът май далеч не ни е най-големият проблем...)

Останах приятно изненадан от факта, че всички с които говорих бяха запознати с резултатите от вота. Въпреки, че почти нищо не пише във вестниците по въпроса. Защо? Решението на тази гатанка е механично: хората познават българин, и се интересуват от България. Което просто означава, че трябва ние да се запознаем с чужденци.

Мненията за “западняци”

Но когато се запознаваме с чужденци, нека да го правим честно. Повечето български студенти, например, които пристигат да учат в Париж са убедени, че французите са:

а) тъпи,
б скучни,
в) не могат са се сравняват с българите които нито са тъпи, нито са скучни и знаят как да се забавляват защото... не са тъпи и скучни като тъпите безинтересни франсета.

Е да, при това положение няма как да се убедиш, че може би някъде във Франция има поне няколко свестни французи... А пък и няма как да убедиш французите, че ти не си тъп и скучен, че нямаш нищо общо с албанската мафия, с проституцията и с дрогата, с фалшивите пари и крадените кредитни карти... с две думи: че нямаш сестра, както се казва в известния виц.

Когато се научим да сме по-толерантни, когато разберем, че може и да не сме бананова Република, но че може би все пак има какво да научим от "чужбинци" (било то на индивидуално ниво), тогава може би няма и да страдаме от този хроничен комплекс за гениалност, който ни тресе...

А сега, да действаме. Всичко гореспоменато може да се върши и с Първанов президент. Нека не започваме отново да си търсим виновници за всичко.