Разединени към Европа

Еврооснови

Интересът към Европейския съюз е явление, което ме кара да се чуствам спокоен за бъдещето на тази институция.

Интересно е, как всеки очаква нещо от “Европа”. Под “всеки” разбирам не само всяка страна членка, но и всеки европейски гражданин. Много често частните мнения показват, че европейският Съюз може и да стане политическо пространство, а не само търговски съюз.

Нека да си припомни декларацията на Робер Шуман на 9 май 1950 година. Никой не е можел да си представи тогава, че Европа може да се развие до такава степен, че да започне да се говори един ден за политически съюз. Но Шуман загатва тази възможност в речта си:

Европа няма да се създаде отведнъж, нито само с един единствен план. Тя ще бъде изградена само с помощта на конкретни стъпки, създаващи преди всичко една действителна солидарност.

Европейско гражданско общество: различни мнения, общо значение

Колко много са хората, които са убедени, че една Европа не може да съществува, защото няма едно мнение за Европа, това е факт, в който всеки един от нас може да се увери като отвори вестник, пусне телевизор, или зададе въпрос на Гражданина-философ (а именно всеки случайно срещнат, било в България или другаде).

Добре, няма едно мнение за Европа. Но всеки като че ли има мнение за Европа. Един е против, друг е за, трети хич не е убеден, четвърти, като нов Тома Аквински, чака да види. И именно този факт – съществуването на мнение за Европа – е една от основите на политическата Европа.

Дебатът, който се ражда чрез противопоставянето на различни мнения и аргументации, също може да е основа на тази де факто солидарност, за която говори Шуман. Свободният дебат е признак за съществуващо гражданско общество. Днес забелязваме, че дебатът вече не е затворен в рамките на националните граници, а се развива в цяла Европа, чрез вестници, списания и разни други индивидуални форми на електронна комуникация. Ето! Това е Европа!

Политическата Европа може да се роди от гражданското общество, от европейското публично пространство, което произтича, както казва Хабермас, от един конкретен, европейски опит “който създава съзнанието за съвместно изстрадана и съвместно оформена политическа съдба”. Това гражданско общество вече съществува, защото всеки има не само мнение за Европа, но и мнение за мнението на другите европейци за Европа.

(Англичаните, например, са убедени, че всички французи мислят единно и проевропейски. Каквото и да говорите, англичание винаги ще обобщават мненията на французите за Европа. Обратното също е вярно.)

Не в националните характеристики, ако те изобщо съществуват, се крие бъдещето на политическата Европа, ами в простичкия факт, че мненията съществуват... Идеалното съгласие между всички не е родило досега нищо значително. Дебатът, дискусията, размяната на противоречиви мнения и нуждата от убеждаване – ето откъде извират демократичните политически системи. Вече имаме базата. Сега трябва само да осъзнаем, че имаме обща история.

Дори историческите битки между европейските държави и народи са обща история. Затова нека се радваме, че не всички сме едномислещи по отношение на Европа.

(виж Ю. Хабермас, Der gespaleten Westen, Suhrkamp, 2004 – фрагменти в списание Факел, бр. 1 / 2005: Новата европейска идентичност)