31 януари 2007

Екшън план за спасяване на българския език

Слава Богу, че докато му беше време научих чужди езици. Защото ако не бях, сега нищо нямаше да разбирам от българския.

Постоянно телевизия, радио и вестници ни заливат с някакви странни, забулени думи (пардон, завоалирани) които, понеже са чуждици, звучат добре. Ами да, може ли да се сравни един прост план за действие с предлаганите напосоки „екшън планове”? Веднага пред очите на читателя се появяват сценки от пъстри холивудски филми. Брей, значи, виж какви средства прилагаме за да се борим!

Прилагаме ли? Не разбираме. Дайте по скоро да имплементираме! Прилагат глупаците, които още говорят само собствения си език. Разбира се, този въпрос, с илетризма и аналфабетизма на тези, които говорят само български, може да се обсъди. Но пък, от друга страна, кой в наши дни обсъжда? Ако искаш да си готин, пардон, куул, трябва да си способен да дискутираш.

И така постепенно, без да се усетим, изчезва българският език. Едно време сме си присвоявали чужди думи за предмети, за които думи действително (пардон, реално) не са съществували: френските любители на вино са ни подарили своята dame Jeanne (дамаджана), германските автомобилисти са ни услужили със Schiebedach (шибедах). Разбира се, борили сме се да побългарим някои думи: Auspuff става ауспух, séchoir става сушуар. За полюлея да не говорим…

Днес явно тази склонност е изчезнала. Тенденцията се е минимизирала, така да се каже. Днес с радост приемаме интродукцията на комплексни думи. Тези, които нямат какво да кажат, с удоволствие изпълват страниците с комплексни, уж интертекстуални и експресивни идиоми. А пък някои се радват, че могат да комуникират, чрез текстов, визуален или аудитивен медуим с авторите на анализи, проекти и екшън планове. Това като че ли прави по-семпло комуникирането. Пък и е позитивно от гледна точка на пиар-релациите.

И все пак някои неща не се подават на тази тенденция. Псувните си остават на чист български. Може би е нужно по-минимално ниво на компетентност от страна на субектите, които се превръщат в обекти на все така простите псувни…

02 януари 2007

Европа - по-конкретно

Още веднъж дойде новата година. Но този път това по принцип чисто символично празненство бе изпълнено с малко повече смисъл, европейски смисъл.

Та и това е символично”, ще кажат някои. Не! Членството ни означава много неща, свързани с общи пазари, общи граници и други общи неща. Разибра се, всичко това “общо” няма веднага да си проличи, но горко на онези, които са днес против влизането ни в Европа, как ще оправдаят скептичното си отношение, когато българинът европеец ще се е почувствал в това пространство наистина у дома си? Дали ще почукат плахо на вратата му тогава?

Е, голяма работа, все едно трябваше да дочакаме 2007-а за да разберем, че сме европейци”, ще кажат други. Разбира се, не членството ни в ЕС ни прави европейци. Но това означава, че България става официално част от една история на Европа, от която бе досега откъсната. С България и Румъния Европа вече наистина е обединена, обръщайки гръб на всички диктатори, на всички партии и от двете страни на завесата, които допреди няколко години само негодуваха и злословиха срещу Европа “без нас”, от едната страна, или срещу Европа “с тях”, от друга.

Вчера чаках зеленото на един светофар в Париж. Изведнъж една жена в колата до мен започна да размахва ръце и да ми прави знаци да си сваля стъклото. Помислих, че съм спукал гума, или Бог знае какво бедствие е сполетяло количката ми, и веднага завъртях енергично дръжката на прозореца. Жената ме попита сочейки номера ми: “България?” –“Да!”. “Честито, добре дошли в Европа!” ме поздрави развълнувано и сърдечно тя. Това мило приветствие ми въздейства така, че пропуснах зелената светлина. И може би именно с него ще запомня зеления светофар на Европа.

А след това много се смях, защото си представих как тази жена, пък и всички други които са способни да разтълкуват двете буквички “BG” от номера на колата ми, с която се движа от сума години в Париж, си мислят: “Ето ги Българите! Преди няколко часа влязоха в общността, и вече се разхождат с коли из страната ни!”. Все едно сме изчакали Новата година на старт по границите.

А то донякъде си е и така.