От неделя се опитвам да драматизирам поне малко резултатите от изборите. Но някак не се получава. Какво се случи в неделя ли? Нищо.
От ляво до безкрай
“Социалистите” спечелиха битката за територия в политическия пейзаж, но не и без съюзници. Техни съюзници бяха всички тези, които не знаят, че може да има политически пейзаж, както и тези, които си търсеха подслон. Здраво стъпили върху добре смазаната политическа машина, те разбраха, че в България като че ли политическо съзнание няма. И запълниха тази все още празна ниша. Чисто утилитарен подход към нещата, Милтън ряпа да яде. Коренно се промениха ”целите” на левицата, която изведнъж си присвои онези думи и идеи, които са й били изцяло и исторически чужди. Сега говорим за НАТО и за “европейското бъдеще на България”. Защо нещата се променят толкова лесно? Защото хората не са разбрали, че паметта може да играе някаква роля в политиката. А докато това не се разбере от населението – т.е. докато не се разбере, че в демокрацията трябва и да се мисли (и то за себе си) – то тогава може без особени усилия да се взима и предава властта. Докато не стане някой социален катаклизъм. Демокрацията се ражда от такива катаклизми.
Но такива катаклизми може би вече няма да има. В една малко или много стегната в рамката на либерални права и свободи Европа, такъв събуждащ удар не може да се роди. “Социалистите” го разбраха. В първите години на крехката демокрация всичко се въртеше около конфискация на демократичния процес от страна на тези, които обществото насила изхвърли в новия режим. Объркване на хората, създаване на твърди или безидейни електорати, партии и отделни лидери. Мисията бе проведена успешно: хората наистина се загубиха. Объркаха. Бяха отново излъгани.
И все пак това не е просто повтаряща се история ; това е логичният завършек на процеса на дезинформация. Изтриване на историческия харддиск. “1984-а”.
От дясно та на дясно
Атака? Никакъв шанс.
Сравнението с Льо Пен. Спомням си преди пет години френския «21-и април», датата, на която французите трябваше да изберат между Льо Пен и Ширак. Важно е да се отбележи, че двете явления не могат да се сравняват (колкото и да се иска на нашите медии да осъществят тази връзка) : битката във Франция се водеше на политическо ниво. Първо, тя се проведе само от дясната страна на политическия диапазон: между център-дясно и крайно дясно. Това обяснява дилемата която тогава разтресе французите: лявото изцяло беше изключено от играта. Второ, изборите протекоха с дебати, аргументи и обръщения към гласоподавателите.
« Attaque ». В случая на Атака аргументи няма, има просто папагалско повтаряне на чутото на улицата от устата на средно-фрустрирания българин. Но ако има едно политическо правило, то е, че на основата на голата омразата нищо трайно не се гради. Ако си невеж и не храниш уважение към народа си, какъвто е случаят с г-н Сидеров, ако само превеждаш речите и програмите на малки харизматични лидери като г-н Льо Пен, каква легитимност може да имаш тогава? Създаваш малки трусове, но те не могат да образуват трайно земетресение. И слава Богу! Защото с омраза, популизъм и свръхдоза демагогия: тогава се раждат историческите драми. Псевдо-символи без покритие не стигат за да спечелиш народа. (Но явно стигат за завземане на други свободни ниши в мета-политическото пространство).
In medio stat virtus
Да, в центъра е истината. Но това значи ли, че ако няма център няма и истина? Не. Но трябва да си намерим някой, който да ни я каже. Някой, който да използва малко демагогия, а не да се крие зад правилните си избори, които не споделя с народа – с тези, които трябва да съдят. Тук, в тази среда, се крие големият политически разгром. Как така никой не успя трайно да завладее тази част от политическия пейзаж? На картината, която след два месеца ще окачим в галерията на Европа, ще има едно бяло петно, точно по средата. Нищо. Антиматерия.
Аз вярвам в тази антиматерия (която наричам дясно, за да я вкарам в познати категории). Но тя трябва да започне превъплъщаването си, да се пребори с вътрешните си болежки, и да излезе достойно напред, поднасяйки идеите си на ниво, достъпно за всеки. От нея може единствено да се роди политическото.
Е па такова животно нéма
Не мисля, че трябва да се отчайваме от това, което стана на изборите. За Бога, та ние сме демократично мислещи същества само от 15 години! Какво е това в историята на една държава? На Запад средният избирател и след няколко века демокрация е все още склонен да се подаде на всякакви манипулации. Ще мине време, и ще придобием и истински политически навици. Ще разберем тогава, какво означава да гласуваш: да дадеш гласа си за самия себе си.
И тогава вече може да говорим за избори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар