Комунизмът си остава...

Книгата "Живко Живков - човекът, политикът, държавникът" бе представена в неделя във Видин в предизборния клуб на кандидат-президентската двойка Георги Първанов - Ангел Марин, предаде БТА. - mediapool.bg

В книгата си The paradox of American Power (1), Джоузеф Най излага теория, според която ролята на неправителствените организации и на частните лица е de facto по-голяма от тази на чистата държавна власт, поради развитието на информационните технологии. Според Най вече много ниските цени на потока на информация, под каквато и да е форма (интернет, например), изместват центъра на властта от правителствата към всеки индивид, който има достъп до брутна информация. Това е една от причините, поради които държавните апарати не могат да функционират както преди информационната революция: те не са в състояние да управляват потоците от информация.

Най пише това за САЩ, извличайки извода, че дори тази супердържава не може да стои абсолютно сама в полето на международните отношения.

А какво става в България? Нашата родина като че ли е надминала САЩ в тази област. Държавните апарати все още контролират информацията, поради простата причина, че те са нейният първоизточник. Вярно, все повече вестници, хартиени и електронни, са достъпни за средния българин. Но не там е слабото място на нашето информационно общество. Поради липсата на историческо пречистване, опорните точки са загубени. Границите между историческите истини и лъжи се заличават все повече и повече. Това позволява наглостта на бившите сатрапи, настоящи псевдо-хуманисти и мили управляващи. Те с удоволствие a) си признават миналото и б) го представят като нещо положително. Ако някой, по желание отвън, за да се избегнат вътрешнодържавните страсти, бе написал историята такава, каквато е, дори насила, то поне това щеше да е опорна точка днес.

Но това не се случи. Историята изпусна влака на историографията. И това позволи на тоталитаризма в България (а и може би в почти целия тоталитарен блок) да премине в отдавна планираната фаза: пренаписването на историята след гибелта на режима. И така излизат книги, като "Ти си следващият" на Л. Левчев, например, които съвсем спокойно изопачават историческите истини. Техните автори знаят много добре, че днес може би има още свидетели, които биха се надигнали срещу историческите лъжи. Но те знаят също така, че никой няма да седне да напиша нещо по въпроса. И така, постепенно, тези "документи" завземат рафтове на държавните библиотеките. И когато един ден внуците и правнуците на преживелите тоталитаризма се заинтересуват от тоталитарното минало на родината си, те ще открият само една страна от случилото се.

Това е последната фаза на тоталитаризма: не-информацията. И ние живеем в нея.
_________
(1)Nye, Jr., Joseph S. The Paradox of American Power: Why the World's Only Superpower Can't Go It Alone. Oxford University Press, 2002.