Демокрация по фрийдландски

Съвсем неотдавна френската бригада за борба с "находчивата престъпност" арестува един демократично избран президент : г-н Леон Сонде, президент на Република Фрийдландия, уж международен адвокат и френски гражданин. Оказа се, че същият е действително президент, но на несъществуваща Република. Фрийдландия е държава, фиктивно създадена от Сонде, чиято цел е да предложи късче земя, или по-скоро късче гражданство, под формата на домашно изработен паспорт, на 28-те милиона бежанци в целия свят. Републиката се намирала на австралийски остров, предоставен му за тази цел от австралийските власти, със съдействието на Хилари и Бил Клинтон. Като щедър папа търгуващ с индулгенции, г-н Сонде продава благороднически титли и парчета земя от своята Република, която съществува само във виртуалния свят. Но наскоро дори и интернет страницата на Фрийдландия бе изтрита, вероятно от недипломатичните гореспоменати полицейски служители.

И така президенството затвори своите врати. Президентът се намира в затвора, оставяйки зад себе си неизвестен брой безотечественици. Президентът се оказа мошеник на дребно.

Случаят Леон Сонде, това олицетворение на всеизвестната абсолютискта формула "Държавата, това съм аз", е чудесен (но и краен) пример за това, което може да стане когато един президент не осъществява контакт, поради една или друга причина, с гражданското пространство. Когато този контакт липсва, тогава няма как гражданите да се интересуват от институцията «президент». В случая на Сонде, безотечствениците дори и не са осъзнали промяната в гражданския си статут. В по-лекия български случай, гражданите като че ли не ги е еня за това, кой ще стане президент. А и президентът, бъдещ или настоящ, като че ли не се интересува особено от това. И в двата случая и (кандидат) президентите, и гражданите ползват правото си на мълчание и се чудят колко би им струвала бъдещата индулгенция.

И в двата случая гражданите са измамени. А колко е лесно да си отвориш устата...

Къде са дебатите? Защо г-н Първанов се крие зад мълчанието си? Колко велики мъже са загубили президенстките избори поради мълчанието си, това мълчание, което нанася смъртоносен удар на връзката между йерархически подредените сфери на политическото, т.е.: на обществото.

Но тук се крие и силата на настоящия президент. И слабостта на всички тези, които го поддържат без да знаят защо, както и на всички тези, което са против него без да казват защо. Ако Генерал Де Гол почти загубва президенстките избори през 1965-а година, защото, убеден, че ще спечели, не организира никаква кампания, то парадоксалното е, че в България г-н Първанов има шансове да спечели изборите и без кампания само защото гражданското общество не се интересува от този вот.

Това преобръщане в причиноследствената връзка на демокрацията, която се проявява най-вече по време на избори, показва, че в българския си вариант тя страда най-вече от дефицит на интерес. Нервните връзки между институции и граждани са прекъснати. Всички си мислят, че тялото е здраво. Но ако е наистина здраво, какво го е сковало та не може да направи и крачка дори...