Когато политиката изчезне

Не знам дали някой въобще е забелязал, че вече не пиша нищо в блога си. Затова обаче има обяснение. Когато започнах преди година този блог, го направих за да наблюдавам българската политика. Повлиях се от многото размножаващи се като гъби полит-блогове които тогава постепенно но смело си пробиваха път изпод шумата на интернет. Казах си, че какво пък, защо да не си кажа мнението и аз.

Беше ми интересно да споделям с читателите си, тези берачи на гъби, които се спираха над моите текстове и ту бяха доволни от плячката, ту се оплакваха, че са попаднали на поредната мухоморка.

За една година обаче се случиха прекалено много неща. Имах невероятния късмет да наблюдавам политиката там, където би трябвало да се ражда: сред младите. Никога не съм се надявал, че политиката е „чиста работа”. Никога не съм и подозирал, че може въобще да не е работа...

Спрях да пиша малко след изборите за европейски депутати. За мен политика, в политическия смисъл на думата, в България окончателно вече няма. За известно време се надявах, че цялата неразбория се дължи на преходния период, че нещата все пак ще се стабилизират. Но, уви, чумата на ирационалния скептицизъм и на хаотичната апатия, смесена с егоизма на съгражданите ни, окончателно превърна българската политика във водевил.

Не съм искал да ставам театровед: исках само да наблюдавам политиката. Днес вече не съм в състояние да реагирам на сюрреализма на обществениците ни: какво по-напред да коментирам – Бойко Борисов ли, Станишев ли, Доган ли... По-добре всички да се хванем и да препрочетем Молиер, че дори и Мариво, отколкото да отделяме от времето си за тези марионетки, които, понеже сами дърпат конците си, не могат да осъзнаят собственото си състояние.

Българската не-политика се превърна в интересен феномен, който не съществува никъде под тази театрална форма. Да, гражданите все още се интересуват от политика, но техният интерес е отрицателен: гледат само повърхността на всичко, което им се предлага, без да мислят нито за собственото си бъдеще, нито истински за себе си. Дайте им обаче да хулят политиката - тогава единственото, което липсва са виковете "Върнете ни парите!"

Европа ли? Това е може би най-хубавото нещо, което се случва на България. Благодарение на корективните инстанции на Европейския Съюз вече не трябва да ни е страх от собствената ни политика. Защото когато боклукът не се подчинява на европейските директиви, Комисията спретва ръкави и го разчиства. ЕС е мана небесна за нашите политици самозванци, защото им позволява да се отдадат изцяло на шоуто си, да загърбят политиката и да си показват костюмите по телевизията. За идеи никой не го е еня вече. Европа или възходът на не-политическото в България.

Що се отнася до мен, все пак си мисля, че ми се иска да наблюдавам тези смехории. Затова не се заричам, че няма да пиша повече тук. Но може би ще се съсредоточа върху по-зрели политически системи, които отдавна са прескочили театралния стадий.