Още веднъж дойде новата година. Но този път това по принцип чисто символично празненство бе изпълнено с малко повече смисъл, европейски смисъл.
“Та и това е символично”, ще кажат някои. Не! Членството ни означава много неща, свързани с общи пазари, общи граници и други общи неща. Разибра се, всичко това “общо” няма веднага да си проличи, но горко на онези, които са днес против влизането ни в Европа, как ще оправдаят скептичното си отношение, когато българинът европеец ще се е почувствал в това пространство наистина у дома си? Дали ще почукат плахо на вратата му тогава?
“Е, голяма работа, все едно трябваше да дочакаме 2007-а за да разберем, че сме европейци”, ще кажат други. Разбира се, не членството ни в ЕС ни прави европейци. Но това означава, че България става официално част от една история на Европа, от която бе досега откъсната. С България и Румъния Европа вече наистина е обединена, обръщайки гръб на всички диктатори, на всички партии и от двете страни на завесата, които допреди няколко години само негодуваха и злословиха срещу Европа “без нас”, от едната страна, или срещу Европа “с тях”, от друга.
Вчера чаках зеленото на един светофар в Париж. Изведнъж една жена в колата до мен започна да размахва ръце и да ми прави знаци да си сваля стъклото. Помислих, че съм спукал гума, или Бог знае какво бедствие е сполетяло количката ми, и веднага завъртях енергично дръжката на прозореца. Жената ме попита сочейки номера ми: “България?” –“Да!”. “Честито, добре дошли в Европа!” ме поздрави развълнувано и сърдечно тя. Това мило приветствие ми въздейства така, че пропуснах зелената светлина. И може би именно с него ще запомня зеления светофар на Европа.
А след това много се смях, защото си представих как тази жена, пък и всички други които са способни да разтълкуват двете буквички “BG” от номера на колата ми, с която се движа от сума години в Париж, си мислят: “Ето ги Българите! Преди няколко часа влязоха в общността, и вече се разхождат с коли из страната ни!”. Все едно сме изчакали Новата година на старт по границите.
А то донякъде си е и така.
1 коментар:
Ай, брадърс!
Европейци станааме, чеебиш мааму чеебиш. Евробарометаро като го погледнеш шо показва че разбереш че май само ние се радваме че сме станали европейци. Разбира се на първо място по омраза относно разширението на европейския съюз са немците, като носители на екстремно силен отрицателен заряд. Горките! Те не се зачитат обаче, шото за каквото и да става дума все ги е страх и са скептично настроени. Най-добре да избием евреите и в цяла европа само арийци да има. Ама и тогава надали ще отидат да поздравят новите си съседи от съседния апартамент. Какво да ги правиш? Няма да забравя едно изказване което съвсем случайно чух докато бях на посещение на високо равнище в Берлин миналия месец. Ако бях минал 3 секунди по-късно през съответното място нямаше да чуя думите една жена, която очевидно беше разстроена и доста погълната от разговора си с някаква нейна приятелка, с която изгеждаше се бяха засякли случайно на улицата. Жената беше с бебешка количка(за мен символ на нуждаеща се от сигурност) и явно потресена от държанието на Еди Койси каза нещо, което просто ме остави с впечатлението, че чух не една жена, ами цяла Германия да говори от дъното на онази част от душата, където се съхраняват страховете(а при германците тя е меко казана огромна): "...Er hat uns systematisch in Unsicherheit gebracht". На всички ни е ясно, че от нас сигурност няма да видят. Все пак е ясно че хванахме последния влак за европата. Късметлий се оказахме, пък останалите да му мислят. Като се замисля какви индивиди има само в к-в драгалевци, направо се прокрадва една огромна усмивка на лицето ми, само при мисълта как може те даже и да не са разбрали, че сме влезнали е ЕС. А като знам още колко други места в България има, които са с неофициален статут на резерват, и като си представя личицето на милата ми съквартирантка Мириам в подобна обстановка, която и представа си няма и представа що е то България, си казвам "Те не знаят какво ги чака". Добре(за тях) че са си затворили вратите, но не мисля че до 7 години - когато щат не щат ще паднат дрехи и задръжки - ние ще сме се променили...
http://www.weltwoche.ch/artikel/?AssetID=15681&CategoryID=91
Просто пишеше коментар, та аз се почувствах директно засегнат :)
Надявам се всичко при теб да е номер едно! Акенски поздрави!
Публикуване на коментар